– Г-н Ножаров, достатъчно смели ли са реформите и свиването на дефицита в проектобюджет`27?
– Този бюджет, за да влезе в сила, трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия по правилата на Пакта за стабилност и растеж във връзка с процедурата по прекомерен дефицит. Това означава, че трябва да отговаря на новата фискална рамка на ЕС.
– Директният отговор е категорично не. Новата фискална рамка всъщност е за структурни реформи, не за консолидация. Консолидацията може да се имитира, да се постигне с финансови фокуси. При структурните реформи е по-сложно.
– Дефицитът в новия бюджет от правителството е обявен на касова основа на 3,5% от Брутния вътрешен продукт, а на начислена основа по правилата на новата фискална рамка, е 4,3%. Аз го смятам, че истинският структурен дефицит е 4,9%.
– Правителството компенсира, на първо място, тежката пробойна в държавната хазна с излишъци по бюджетите на общините. Така, ако махнем тези излишъци, дефицитът става 4,7%. А ако махнем и данъка свръхпечалба, защото той е временен, само за една година, стават 4,9%. Правителството обаче ползва още нещо. То също така казва, че структурният дефицит е равен на дефицита на начислена основа. А това не са еднакви неща. И е невъзможно да бъдат еднакви. Това означава, че дефицитът на начислена основа е касовият дефицит плюс поетите задължения и очакваните приходи.
