Октомври в Халкидики е като лятото без тълпите. Морето е топло, тавернаджията има време за вас и от кухнята идва миризма на канела и печен бешамел. Докато лятото е на мусаката, есента е на пастициото. Гърците го правят в неделя, в големи тави, и го делят с цялото семейство и с онзи съсед, който „просто минавал“.
Хубавата новина е, че не трябва да биете път до Солун. Трябват ви един час, едно тава и добро българско мляко.
Името му значи „бъркотия“. Италианската pasticcio е пай или каша. През XVIII век така наричали и театрална пиеса, съшита от парчета на различни автори. Ястието е същото: слоеве, които не си приличат, но заедно работят.
Измислено е сравнително скоро. Шеф Николаос Целементес се връща от Франция и решава да сложи бешамел върху макарони с кайма. Така гръцката трапеза получава френски сос и никой не се оплаква.
Макароните имат номер. В Гърция пакетите за пастицио са „№2“, а макароните са с кухина, в която влиза сосът. У нас пене и ригатони вършат същата работа.
150 г овче „Българско бяло саламурено сирене“ (със ЗНП – Защитено наименование за произход), натрошено. То е нашето „фета“, но остава в тавата, а не в салатата.
Щипка канела. Тя е тайната на южния вкус, но резултатът не бива да ухае на курабия.
