Православната църква почита днес свети апостол Яков, брат Божий – една от най-значимите фигури в ранното християнство. Денят е особено важен и за вярващите, и за народния календар, защото около него са се запазили редица знаци и обичаи. Според традицията това е време, в което хората вече се обръщат към зимата и започват подготовката за студените месеци. С датата са свързани и няколко популярни поверия за неща, които не бива да се правят.
Свети апостол Яков, брат Божий, е сред най-почитаните мъже на апостолската епоха. Църковната традиция го свързва с най-близкия кръг на първите християни, а името му остава завинаги свързано с Йерусалимската църква, където той става първи епископ. На него се приписва и древната Литургия на свети Яков, която и днес има особено място в православната традиция.
Животът му бил белязан от строга вяра, мъдрост и преданост към Христовото учение. Според преданието той проповядвал смело, въпреки ожесточената съпротива, и приел мъченическа смърт заради вярата си. Затова Църквата го почита като един от големите стълбове на ранното християнство.
В народните представи денят на свети Яков се приема като граничен момент между есента и зимата. Затова според старите вярвания не е добре да се започват нови важни неща, защото можело да тръгнат трудно и да донесат повече грижи, отколкото успех.
