Когато Любомира Минкова спира на автомагистрала „Тракия“, все още не подозира какво се е случило на метри пред нея. В гъстата мъгла се виждат хора, които отчаяно махат на преминаващите автомобили. Мъж със светлоотразителна жилетка предупреждава шофьорите да намалят скоростта и да спрат.
Малко по-нататък има автобус, в който се е врязал товарен автомобил. Край пътя стоят десетки пътници с големи куфари.
Любомира пътува към София. Автомобилът ѝ се оказва третият непострадал в колоната. Тя излиза, за да разбере какво става, и само след няколко десетки крачки вижда мащаба на катастрофата.
Пушек, смачкани автомобили, разпръснати от удара части и ранени хора, които чакат помощ.
В интервю за NOVA жената разказва за преживяното на 10 ноември край Ямбол – деня, в който две тежки верижни катастрофи отнемат живота на 11 души.
Любомира забелязва два автомобила – жълт и сив, обърнати срещу посоката на движение.
В жълтата кола има тежко ранен мъж. Предницата на автомобила е напълно смачкана, а краката му са притиснати от ламарините.
Минкова, която е работила шест години като следовател, преценява, че подобно издърпване може да влоши нараняванията му.
В същия момент забелязва пострадали в крайпътното дере. Сред тях има млади хора, които, както сами ѝ разказват, пътували към работните си места.
