Преди повече от шестнадесет века един от най-великите християнски проповедници отправя послание, което звучи изненадващо съвременно. Бракът не бива да се крепи на страх, принуда или богатство. Любовта трябва да личи в отношението между съпрузите, в думите, които си казват, в грижата за децата и дори в начина, по който посрещат гостите си.

Авторът на тези разсъждения е свети Йоан Златоуст, архиепископ на Константинопол и един от най-почитаните отци на Православната църква. Макар да е живял през IV и началото на V век, проповедите му за семейството продължават да се изучават и днес.

Особено известна е неговата двадесета беседа върху Посланието на свети апостол Павел до ефесяните. Тя разглежда брака като духовен съюз, в който двама души споделят отговорността за своя живот и за хората около тях.

Йоан Златоуст е роден около 347 г. в Антиохия, един от големите културни и религиозни центрове на Римската империя.

Баща му Секунд, военен офицер, умира, когато бъдещият духовник е още съвсем малък. Майка му Антуса остава вдовица едва на 20 години, с отговорността да отгледа децата си.

Вместо да потърси нов брак, тя посвещава живота си на тяхното образование и възпитание. Осигурява на Йоан възможността да учи при най-добрите преподаватели в Антиохия, сред които прочутият езически ритор Ливаний.