"Моите седем бащи", Андрев, Валден, превод Ева Кънева, издателство "Емас"
"Майките и децата принадлежат към един вид, а бащите – към друг, и двата вида водят хилядолетна война" – си мисли Андрев, докато с майка си и по-малките си сестриче и братче се лутат от квартира на квартира с разпадащи се автомобили, мизерни дрехи в кашони от банани, от град на град, кой от кой по-неуютен и студен. В началото на историята Андрев е на 7 години, към края ѝ – на 14, и през това време в орбитата на майката се завъртат 7 мъже, за които момчето си е задавало въпроса какво ли е да нарече този човек "татко". Всеки от седмината – ужасен по свой собствен начин.
Забележително е как целият разказ минава през погледа и възприятията на дете, което расте и се променя – и мисленето, и изказът, и начинът, по който реагира на света. Гласът му е автентичен, понякога глуповат, странен или комичен, но винаги чист и откровен. Съвпадението на имената на героя и на автора не е случайно. В началото ни хрумва, че романът е автобиографичен, към края вече сме сигурни в това. Детето без качества, което успява да осмисли себе си само когато си представя, че е герой в книга, към края вече откровено се заявява като писател. Сравненията между събитията в момента на случването им и спомена за тях години по-късно раздвоява оценката за всичко.
