– Г-н Кандев, какво ви направи най-силно впечатление от срещите с хората в цялата страна?
– Разговорите след събитията, когато камерите вече ги няма. Хората вече ми казват, че започват да се страхуват да излизат вечер. Родители в различни градове говориха за наркотиците и агресията към децата им.
По Черноморието хората се тревожат и за сигурността, и за поминъка си. Навсякъде чувах различни истории, но един въпрос: “На кого можем да разчитаме?”
Хората не очакват чудеса. Искат държавата да си върши работата.
Обучаван съм в Академията на ФБР и съм виждал колко важна е връзката между институциите. Когато едно дете е в риск, родителят, учителят, социалният работник и полицията не бива да действат като отделни светове.
Колкото до върховете на държавата, крайно време е да се получи отговор на въпроса: Как защитаваме децата си, като допускаме наркодилъри да бъдат освобождавани и да се движат свободно сред тях? Това трябва да спре.
– Да. РАМО означава “Разпознаване”, “Адекватна намеса”, “Механизми за подкрепа” и “Отговорност”.
Искам учителят да знае как да подаде сигнал, родителят – към кого да се обърне, а институциите – кой отговаря и как проследява случая. Има много добри специалисти и организации, но усилията им са разпокъсани.
Не предлагам нова бюрокрация, а система, която да ги свърже. Не можем да чакаме трагедия, за да се сетим за децата.
