Всеки любител на леката атлетика познава Джош Кър. Той е човекът с неизменните слънчеви очила, зализаната назад коса и брадата – най-бързият бегач на една миля в историята, шотландец със специфичен задокеански акцент, който редовно окачва медали на врата си и никога не се притеснява да изкаже мнението си.
Това е състезателят Кър – едно от водещите лица в съвременния спорт. През юли той премина шеметно по пистата на Олимпийския стадион в Лондон за 3:42.66 минути, за да запише нов световен рекорд, след което завоюва злато на Игрите на Британската общност и триумфира безапелационно на шампионата Ultimate.
Самият атлет посреща това описание с усмивка. Но зад този образ съществува и друга негова версия, която ясно се откроява по време на редовните му завръщания в Шотландия от тренировъчната му база в Ню Мексико. В тези моменти темите за рекорди, отличия и интригуващото съперничество с Якоб Ингебригтсен отстъпват на заден план.
Вместо това Кър говори за безалкохолен сайдер със скъсан етикет, участия в състезания под чуждо име, директни обаждания до университети в търсене на шанс, вълнението от срещите с шотландските ръгбисти и ролята на баба му, която не му позволява да се главозамайва.





