О братно на земята! Шок! Какъв ужасен проблясък на спомен! Четири гола за Белгия, и честно казано, можеха да бъдат двойно повече. И погромът дойде след като Пио Еспозито беше дал преднина на Италия. Трето място в групата и сбогом на четвъртфиналите на Лигата на нациите за сметка на Франция и Белгия. Мечтата да играем сред най-силните се разби на пух и прах. Не можем да не се запитаме коя е истинската Италия. Тази срещу Франция – агресивна, красива, доминираща, или тази в Брюксел – объркана, мека, бездушна, само три дни по-късно? Остава обаче впечатлението, че имаше нещо повече от великолепната Белгия на Ван Бомел, която с интерес повтори клането на „Олимпико“. Всъщност ние си го поискахме, излизайки с безсмислен състав. Изобретение в стил Стрейнджлав от Манчини, но в неделя ни напомни за треньора, който след „Уембли“ осра много неща. Всяко наше действие, опит за атака, беше смачкано от Докю, Де Бройне, Де Кетелаере и Морейра. Бяхме смели, но напълно изгубени. Вече не сме отбор. По-добре е да се случи сега, за да можем да предприемем незабавни действия, а не да се вайкаме по време на европейско първенство.
Манчини, кое е истинското ни лице?
По информация на: telegraph.bg





