Какъвто и израз или дума да използваме за този национален отбор на България по футбол, няма да сбъркаме. Позор, срам, копаене на дъно или под него. Всичко е в целта. Вече дори и играчите, селектирани като най-добрите в България футболисти, си го знаят. И не крият, че са наистина толкова слаби.
Присъдата е ясно – това е най-слабият национален отбор в историята. Повиканите за 6 мача в Лигата на нациите срещу Люксембург, Естония и Исландия завинаги ще останат в историята. И то с това, че с тях паднахме исторически за първи път от тези съперници. Статистиката го затвърждава. България приключва календарната година на 93-о място в ранглистата на ФИФА. Това е най-ниската ни позиция в края на дадена година. А пред нас е дори Палестина – страна, която е почти разрушена от войната, бомби падат всеки ден. Но пък за сметка на това явно имат по-добри играчи.
За тези обаче, които точат лафове в социалните мрежи по адрес на националите, мога да кажа само едно. Няма да стане по-добре. А по-зле.
Уж първо селекционерът Александър Димитров бе виновен. Дойде временният заместник Атанас Рибарски, а футболистите се скъсаха да го хвалят. Е, резултатът е общо 8 гола от Исландия за 2 мача и още една историческа загуба, този път от Естония с 1:2 в Талин за финал на календарната година.





