"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
В годините преди Втората световна война той е един от най-уважаваните колоездачи в Германия и в чужбина. Алберт Рихтер е един от най-добрите спринтьори в света. Той е трикратен победител в Гран при на Париж, световен шампион при аматьорите, седемкратен първенец на Германия в колоезденето, четирикратен носител на бронзов медал от световни първенства и двукратен вицешампион. Той е силен, висок и красив спортист с руса коса и сини очи. С една дума – всичко, за което нацисткият режим може да мечтае за своята пропагандна машина. Има само един проблем. Той мрази Адолф Хитлер и смята нацистите за "банда престъпници". Освен това има еврейски треньор – Ернст Берлинер, към когото остава лоялен до края.
През 1933 година, след като става професионалист и се чувства все по-неудобно поради нарастващата вълна на нацизма в Германия, той емигрира в Париж, като от време на време се връща в родината си, за да посещава семейството си и да участва в състезания. Треньорът му остава в Германия, но му става все по-трудно да оцелее там. Тъй като е евреин, в крайна сметка му бива забранено да тренира и става жертва на заплахи и насилие. Рихтер помага на треньора си, като му изпраща печалбите си от състезанията.
