“Аз не съм политик, а войник на професията си и на свободата”, заяви преди няколко месеца 56-годишният кардиолог от Нови Сад Илия Сърданович.
Историята обаче има своя логика и тя често не съвпада с желанията на отделната личност. За изненада може би и на самия него докторът се озова на първо място в опозиционната студентска листа за предсрочните парламентарни избори в Сърбия и му се наложи в движение да се учи да бъде политик. Защото до голяма степен именно към него са насочени очите на всички онези избиратели, отвратени от повсеместната корупция и безцеремонния начин на управление на Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия.
От друга, фактът, че е непознат на широката общественост, може да се окаже пречка. На 25 октомври сръбските избиратели ще произнесат своята присъда.
Студентските бунтове в Сърбия продължиха над 2 години. Те започнаха като спонтанно гражданско недоволство след срутването на новоремонтираната козирка на гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души. Инцидентът се превърна в символ на дълбоко вкоренената във властта шуробаджанащина, при която приближени фирми получават обществени поръчки без никакъв контрол. “Корупцията убива”, стана лозунг на протестите.
