Концепцията за „самореволюцията" на Китайската комунистическа партия (ККП) заема централно място в политическата доктрина на Си Дзинпин. Тя изхожда от разбирането, че управляващата партия трябва непрекъснато да открива и отстранява собствените си слабости, да противодейства на корупцията и бюрократизацията и да укрепва организационната си дисциплина.
Основен механизъм за практическото ѝ осъществяване е всеобхватното и стриктно управление на партията. Самореволюцията има двойна функция: тя може да подобрява управленския капацитет на ККП, но същевременно укрепва централизацията на политическата власт. Затова резултатите ѝ следва да се оценяват не само по броя на санкционираните кадри, а и по устойчивостта на антикорупционните мерки, качеството на институционалния контрол и способността на системата да коригира собствените си грешки.
След избирането на Си Дзинпин за генерален секретар на ЦК на ККП през ноември 2012 г. китайската политическа система навлиза в етап на засилено централно ръководство, по-строг дисциплинарен контрол и продължителна антикорупционна кампания. В този контекст се утвърждава понятието „самореволюция" (自我革命, zìwǒ gémìng) — идея, според която партията трябва да преобразува не само обществото, но и самата себе си.
