Претъпкани класни стаи във Франция, недостъпни жилища в Испания и Гърция, готвени съкращения на студентските помощи в Дания и искания за политическа промяна в Албания. През последните седмици младите европейци излязоха на улиците из целия континент, за да изразят недоволството си по редица наболели въпроси. Зад различните поводи и национални контексти обаче стои един общ тревожен въпрос: могат ли да изградят бъдещето, което искат, и чуват ли ги техните правителства?

На централния площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид протестът за достъпни жилища в края на септември прерасна в окупация, продължила седмици наред. Сред протестиращите беше и 21-годишният Бруно, член на студентски синдикат. „Не можем просто да стоим и да не правим нищо“, заяви той пред обществената радио-телевизионна компания RTVE.

Младежът описа кризата, която засяга него и колегите му: млади хора, принудени да се тъпчат в споделени апартаменти или да пътуват с часове, за да стигнат до лекции.

„Никой не може да си позволи студентско общежитие“, каза той.

В Белгия 23-годишната представителка на студентите Орор се включи в демонстрациите срещу поскъпващите университетски такси и цените на градския транспорт.

„Има много неща, които ме натъжават и ядосват, но най-вече усещането, че не ни чуват“, сподели тя. „Заявяваме нуждите си, а те остават без отговор.“