През 1990 г. през няколко седмици в САЩ, Германия и Нидерландия стават тежки верижни катастрофи – участват по стотина коли и навсякъде има загинали. Вместо назидателно да обучават шофьорите на самодисциплина, експертите в тези три страни независимо един от друг стигат до почти едни и същи заключения. Необходими са системи и пътища, които "виждат" и предупреждават шофьорите навреме какво да правят. Като за "непослушните" са предвидени жестоки санкции, включително затвор.

11 декември 1990 г., малко след 9 сутринта. Магистрала I-75 в Тенеси. Времето е слънчево до момента, в който шофьорите стигат до района край река Хайюаси. Там мъглата ги поглъща за секунди. 10 минути по-късно тир удря отзад друг, който е намалил заради мъглата. След което започва кошмарна верижна катастрофа. Когато димът от пожарите се разсейва, 99 превозни средства са смачкани, 12 души са загинали, а ранените са 42-ама. Три години по-късно, през декември 1993 г., на фаталната отсечка е монтирана система за ранно откриване на мъгли. Оттогава там не е регистрирана нито една голяма верижна катастрофа. Системата предупреждава навреме и определя правилна скорост, за да не се стига до произшествия. Тя покрива участък от 30 км – монтирани са 9 сензора за видимост и 14 микровълнови радара, които измерват скоростта на колите. Освен това са поставени 21 камери, светлоотразителни стълбчета на всеки 24 метра.