На 91 години госпожа Ян живее сама в покрайнините на Пекин. Съпругът ѝ е починал, зрението ѝ постепенно отслабва заради глаукома, а тишината в дома ѝ понякога става непоносима. Толкова непоносима, че жената започнала да разговаря с телевизора, за да има усещането, че някой ѝ отговаря.
Самотата я довела до отчаяние. В един момент дори попитала сина си дали има законен начин доброволно да сложи край на живота си.
Днес положението е различно. Два пъти дневно до вратата ѝ спират хора с електрически скутери. Носят топла храна, помагат с домакинството, поправят дребни повреди и, най-важното, остават да поговорят с нея.
Тези хора не са нейни роднини. Те са част от нов бизнес, който набира популярност в Китай и вече има собствено име – „икономика на самотата“.
За необичайното явление разказва кореспондентът на BBC в Китай Стивън Макдонъл, който посещава компания за платени компаньони, наричани понякога „временни деца“.
Уан Инвей доскоро продавал мобилни телефони. Днес ръководи малък екип от четирима души, които се грижат за възрастни хора в Пекин.
Самият той предпочита да определя служителите си като „деца на общността“.
Идеята е проста – клиентът плаща за определени услуги, но получава и нещо, което трудно може да се измери в пари: човешко внимание.
