Нямаше подялба на нищо, но имаше опит за Ялта 2.0.
Президентите на САЩ, Китай и Русия, Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин казаха заедно на света, че мирът зависи от тях и от демонстрираната на срещата им добра воля да го пазят, но и от претенцията да реформират основите му.
Ако беше показано някакво ново деление в “световното село” (по думите на Си), то беше “ние и всички останали” – включително Европа.
В недалечното минало имаше стратези, чертаещи схеми, в които САЩ играят с Китай срещу Русия (т.нар. китайска карта) или с Русия срещу Китай (т.нар. руска карта). В Шънджън видяхме САЩ, които играят заедно с Русия и Китай. Те твърдят, че го правят за благото на целия свят, но остава чувството, че е по-скоро за негова сметка. Шънджънският формат не съвпада точно с предишни руски и китайски изявления за мултилатерализъм.
Тръмп не възрази Америка да застане в тази нова конфигурация редом с основния си стратегически съперник и с най-агресивния противник на “колективния Запад” и особено на традиционния американски съюзник – Европа.
Свързващото “лепило” на триумвирата на трите велики сили не е нито съразмерната им икономическа мощ (руската икономика е 11 пъти по-малка от американската и 7,5 пъти по-малка от китайската), нито свободата и демокрацията – Америка все още е такава, но Китай и Русия са репресивни автокрации.





