Изкуственият интелект може да говори на различни езици, но това никак не е достатъчно. Той трябва да разбира и културния контекст, социалните норми и начина, по който хората възприемат света, ако иска да бъде наистина полезен и да печели доверие. Ново академично изследване предлага цялостна рамка за разработване на чатботове, които отчитат тези особености още от самото начало.

С навлизането на генеративния изкуствен интелект в ежедневието все повече организации използват чатботове за обслужване на клиенти, продажби и предоставяне на информация. Според проф. Вик Найду от Университета на Кентърбъри в Нова Зеландия обаче, една от най-сериозните слабости на днешните AI системи е липсата на културна чувствителност.

В научната публикация „Culturally Responsive AI Chatbots: From Framework to Field Evidence“, изготвена съвместно с Карман Каур Чада, авторите посочват, че повечето модели са обучени предимно върху западни данни. Това означава, че те възприемат западните модели на общуване като универсални, въпреки че в много държави хората комуникират по различен начин.

Според изследователите подобен подход често води до неудобни разговори, по-ниско доверие към технологията и ограничено желание на потребителите да взаимодействат с чатботовете.