Експеримент в Торонто през юли 1921 г. поставя началото на лечение, което променя съдбата на хората с диабет. Нобеловото признание две години по-късно обаче предизвиква спор за заслугите В лаборатория в Торонто едно куче се превръща в първото доказателство, че диабетът може да бъде повлиян с екстракт от панкреас. На 27 юли 1921 г. канадският лекар Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест извличат вещество от панкреаса на куче с превързани панкреатични канали и го инжектират на друго животно, при което е предизвикан диабет. Кръвната му захар спада, а общото му състояние се подобрява.
Това не е първото получаване на напълно пречистен инсулин, а първият решаващ експеримент с действащ панкреатичен екстракт. Научната работа започва на 17 май 1921 г. в лабораторията на физиолога Джон Маклауд в Университета на Торонто. Маклауд осигурява мястото, животните и научното ръководство, а Бантинг и Бест извършват основната серия от опити през лятото.
От кучешкия експеримент до първия пациент Екипът постепенно установява, че екстрактът може да поддържа диабетни животни живи. В края на 1921 г. към проекта се присъединява биохимикът Джеймс Колип, който работи по пречистването на веществото и го подготвя за изпитване върху хора. Именно тази стъпка превръща обещаващия лабораторен резултат в възможно лечение.
