Проф. д-р Христо Кожухаров за психологията на зависимостите, границите на волята и защо намаляването на вредата понякога е по-реалистичният подход.

Никой не планира да стане зависим. Всичко започва с удоволствие, любопитство или желание за бягство от ежедневието. Още едно питие, още един залог, още няколко минути в социалните мрежи. Постепенно обаче границата между удоволствието и необходимостта се размива, а това, което някога е било въпрос на избор, започва да управлява поведението ни. Как се озоваваме в капана на зависимостта и защо е толкова трудно да излезем от него, дори когато осъзнаваме вредата?

Алкохолът, хазартът, наркотиците, никотинът, а понякога и прекомерната употреба на социални мрежи имат различни механизми на въздействие, но поставят един и същ въпрос – защо продължаваме да правим нещо, което знаем, че ни вреди? Особено показателен е примерът с тютюнопушенето. В България близо 37% от хората пушат, въпреки добре известните здравни рискове. За мнозина отказването се превръща в поредица от неуспешни опити, обещания и връщане към стария навик.