В края на XIX век от хладните води на река Сена в Париж е извадено тялото на девойка, чиято самоличност така и остава загадка за полицията. Никой не я разпознава. Дежурният лекар в градската морга безспорно е бил завладян от невероятното спокойствие и едва доловимата усмивка на удавницата, защото прави нещо необичайно за медицинската практика – снема гипсова отливка от лицето ѝ. Тогава едва ли някой е подозирал, че тайнствената посмъртна маска ще завладее като мълниеносна епидемия бохемата на Европа. А десетилетия по-късно ще се превърне в момичето с най-целуваните устни в историята на човечеството. Нейното лице е използвано като модел за създаването на тренажор за първа помощ, използван и до днес в съвременната спешна медицина.
В годините на Късния романтизъм маската на неизвестното момиче започва бързо да се разпространява из художествените ателиета на френската столица, завладявайки въображението на европейската интелигенция.
Девойката, за която се предполагало, че е била на не повече от шестнадесет години, изглеждала така, сякаш просто спокойно спи. В периода между двете световни войни реплика от това тайнствено лице присъства в дома на почти всеки заслужил европейски артист, писател и поет. Муза е за Албер Камю, Владимир Набоков, Райнер Мария Рилке и много други гениални творци, които посвещават на тайнствената удавница стихове и философски есета.
