Българската икономическа сцена отново се тресе от амбициозни обещания за мащабно индустриално завръщане, докато новото правителството води напреднали преговори с глобални играчи от автомобилния сектор с цел страната ни да не бъде просто пазар за втора ръка или склад за дребни компоненти, а място, където се раждат готови превозни средства.
Ако се опитаме да погледнем трезво на тази ситуация, няма как да подминем историческата сянка на предишните ни опити за родно автомобилостроене, които оставиха след себе си повече разочарования, отколкото реални постижения. Всички помним фалиралия завод в село Баховица край Ловеч, където партньорството с китайския гигант Great Wall Motor обещаваше светло бъдеще, но в крайна сметка се сблъска челно с пазарни бури, политическа липса на предвидимост и логистични капани, затваряйки поточните линии под тежестта на неизпълнените мечти. После се появиха спекулации за съвсем неизвестните немско албански автомобили, водени от Кирил Петков, но и с тях не се получи нищо.
Подобни сценарии от близкото минало ни научиха да бъдем скептични към гръмките политически декларации, защото между лустросаните презентации в министерските кабинети и реалната работа на поточната линия обикновено зие пропаст от административни препятствия и липса на устойчива стратегия.





