Пред „Св. Александър Невски“ неформалните движения излизат публично с искания за свобода и демокрация. На трибуната застават Желю Желев, Петър Берон, Петър Слабаков, Анжел Вагенщайн и още 13 оратори Около седмица след отстраняването на Тодор Живков от властта площадът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ се превръща в сцена на първата голяма свободна гражданска проява в България. На 18 ноември 1989 г. представители на неформални клубове, правозащитни дружества, екологични организации и независими синдикати застават пред множество, за да говорят открито за политическа промяна.
Митингът е разрешен от властите и продължава от 11:00 до 14:30 часа. Организиран е от инициативен комитет на независимите движения, сред които Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност“, Независимият профсъюз „Подкрепа“, Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитет „273“, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовните ценности, Литературно-художественият кръг „39“, Комитетът на репресираните и Независимото студентско дружество.
В архивните сведения за събитието се споменава и Хелзинкско дружество в София. Важно уточнение е, че Българският хелзинкски комитет е основан през 1992 г., поради което името му не може да се отнася към организаторите на митинга от 1989 г.





