Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. Това припомня "Български хроники".
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СИЛИТЕ След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. Основният кос на българското главно командване е Трета армия , ръководена от генерал Радко Димитриев. Турското командване не подозира , че през Странджа може да мине армия. Българският план е Трета армия да премине скрито именно през Странджа и да изненада противника. Армията среща сериозни трудности още при съсредоточаването си към границата. По непонятни причини не е осигурено редовното и снабдяване и не са предоставени транспортни средства.
