По интересен начин се проявява българското схващане за обществено дередже чрез проблемите на футбола ни. Снощи националите паднаха отново, днес се навършват 33 години от победата на „Парк да Пренс“ – имаме повод да помислим над темата.
Консенсусно е мнението на българите, че основната причина за катастрофалното положение на националния отбор е липсата на качествени футболисти.
Дори да има сносни играчи, те са малко за класен отбор, въобще за ниво. Като положението е такова от много години, регрес. Също така консенсусно е мнението, че другата основна причина за бедите е президентът на футболния съюз – Георги Иванов – Гонзо сега, Борислав Михайлов преди, Иван Славков навремето, макар при него да имахме успехи. Затова всички българи днес искат оставката на Гонзо! Абсолютно убедени са, че той е виновник, спасението изисква неговото тръгване.
Да, те не стават. Да, Гонзо не се е доказал като силен ръководител. Обаче проблемът е, че качеството на играчите не зависи от това силен ли е или слаб президентът на БФС. Футболният съюз просто не участва в производството на футболисти.
им е казвал кое как да направят, а сами са ги направили такива. Техните частни самостоятелни решения и действия са били грешни. Или пък са били правилни, но преследвайки други цели – например пари, а не производство на класни български футболисти.





