За да се разбере привидно пълната сложност на македоно-българските отношения, термините “Македония“ и “македонски“, с всички прилагателни, произлизащи от тези термини, трябва да се разглеждат в контекста на актуални, но и исторически понятия и условията на времето, в което са се случили. А именно, за гърците терминът македонец означава етнически грък от географската област Македония, за сръбската историография означава сърбин „от стара Македония“, а за българската историография означава етнически българин, останал под турско робство. Така започва дискусията, с нотки на “многоперспективност“, така желана във възгледите, интерпретациите и мненията на македонската научна, предимно историческа, област. Погледната по този начин, Македония е Южна Сърбия, за гърците е гръцка (тази може да е нашата, но може да е и тази от Одрин), а за българите е част от двете български империи. За всички тях ние тук сме сърби, гърци, българи или албанци, роми, но всички ние, заедно с турците, сме македонци. Тази обща концепция за македонски език, наложена от 1945 г. насам като задължителна само за българите, е проблемът на нашето етническо самоопределение и оцеляване в тези ветровити пространства.
Да разсеем мъглата…
По информация на: actualno.com





