Преди малко повече от 100 години, през 1922 г., група български интелектуалци се обединяват около идеята за ежегодно честване на Народните будители. Тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски помага инициативата да бъде припозната като държавна политика и да се превърне в закон.
Това припомня Даниел Вълчев.
Идеята е в официалния календар да има ден, посветен на всички, които са допринесли за запазването на българския народен дух – от даскала до учения, от твореца на художествени образи до събирача на народни песни и предания. За ден на Народните будители е определен денят, на който по тогавашния църковен календар Българската православна църква чества небесния покровител на нашия народ св. Йоан Рилски. Като повечето български празници и Денят на Народните будители има сложна съдба. Той е заличен от официалния календар през 1945 г. и възстановен едва през 1992 г.
Да се възхищаваш шумно на Народните будители (и така ненатрапчиво да се присламчваш към тяхното дело) не е сложно, но е несъмнено престижно. Някои дори го правят по занятие, преповтаряйки всяка година едни и същи заучени плакатни фрази. Снощи и на мен ми се прииска да напиша няколко думи, макар и да съзнавам риска те да зазвучат патетично или пък да придобият горчив вкус от изтървани капки тъга и тревога.
Но както и да е – седнах да пиша и ето ги думите.
