На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Доростолска. Според народните поверия на Димитровден небето се отваря, а свети Димитър изсипва първия сняг и поставя началото на зимата.
„Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото”, гласи старата народна пословица. Вярва се, че от бялата брада на светеца падат първите снежинки, а в полунощ срещу празника небето се отваря за молитви.
Свети Димитър е роден през III век в Солун. След смъртта на баща си той заема поста управител на града. Заради откритото изповядване и защита на християнската вяра обаче е хвърлен в тъмница и прободен с копия на 26 октомври 306 година. По-късно е провъзгласен за мъченик, а жителите на Солун го почитат като свой небесен закрилник. Днес мощите му се съхраняват в прочутата базилика „Свети Димитър” в Солун, където всяка година се стичат поклонници от цял свят.
В традиционния български календар денят е известен още като Митровден или Разпус.
