Но пък в ада на магистрала “Тракия” имаше добри примери на хора, които жертват безопасността си, за да предпазят другите, каза още социалният психолог в интервю за "24 часа"
– На 16 ноември отбелязахме Международния ден на толерантността. Такъв народ ли сме българите като хора, или по-скоро сме безразлични – на никого не му пука за абсолютно нищо и това създава фалшиво чувство на толерантност, доц. Димитров?
– Темата е хубава, защото дава възможност да се излезе от обичайното клише, че българинът е гостоприемен, сърдечен, толерантен, но пък понякога само проявявал нетърпимост към различните. Важно е всъщност да се обясни при какви условия проявяваме толерантност и кога спираме. Трябва да направим и важното разграничение, че толерантността не е доброжелателност, симпатия или приемане.
Тя просто е отделен конструкт и маркира друго нещо – мога да не харесвам някого, да не споделям убежденията му, дори да не одобрявам поведението му и въпреки това да признавам правото му да бъде различен. Именно това е толерантността.
И тя не се проявява в отношенията ни с хората, които харесваме, а именно с тези, с които не се разбираме.





