Докато Вашингтон, Москва и Пекин разговарят за новия световен ред, Европа рискува да остане страничен наблюдател на решения, които ще определят собствената ѝ сигурност. А претендиращите да я водят политици в Берлин и Париж се радват на рекордно ниско обществено доверие.

Докато европейските политически анализатори внимателно разчитаха позиционирането на лидерите, жестовете и езика на тялото по време на тристранната среща в Китай, в европейските столици сякаш се прокрадна едно доста неприятно усещане. Че в голямата геополитическа игра неочаквано може да се окаже, че не Москва, а Брюксел е останал в периферията.

Символиката на една дипломатическа среща понякога казва повече от десетки официални декларации. Когато лидерите на САЩ, Китай и Русия застават заедно пред камерите, посланието не е само протоколно. То показва кой участва в разговора за бъдещето на международния ред и кой наблюдава случващото се отстрани.

И точно тук се появява неудобният въпрос за Европа.

В продължение на години европейската политика спрямо Русия беше изграждана около идеята за международната изолация на Москва. Санкциите, дипломатическото дистанциране и ограничаването на политическите контакти трябваше да демонстрират, че нарушаването на международния ред има цена.