Оттук нататък родните медии вероятно ще покриват атаките срещу кораби в Черно море в жанра „герои спасители“ – летци, моряци, военни. И нито дума за това чии са дроновете, коя е заплахата, каква е целта? Спасителните операции са важни и заслужават признание. Но вече става гротескно да разказваме за последствията, без да назоваваме причината и заплахата. Все още нямаме категорично официално признание, че морските дронове са руски. Цял свят знае, само нашите политици на върха не знаят.

Сякаш е извършена спешна лоботомия на главните български действащи лица.

Проблемът е много по-сериозен от поредния потънал кораб. Въпреки щраусовата политика България търпи и ще продължи да търпи все по-големи щети. Има праг на обществената и икономическата поносимост. Не може безкрайно да се демонстрира безразличие към заплаха, която засяга пряко националната сигурност, корабоплаването, енергийната инфраструктура и туризма.

Щетите не са само преки и косвени икономически загуби. Става дума и за превръщането на нашата политика на снишаване в отказ от реално участие в колективните формати на НАТО и ЕС за противодействие на руската заплаха. С нашите решения влияем върху сигурността на Румъния, Молдова, Украйна. Това, че гарнираме нашето бездействие с обилни приказки за мир не променя по никакъв начин базисния факт, че ние реално помагаме на Русия.