Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Йорданка Кривошиева, от Регионален исторически музей в Пловдив, за историята на пловдивските евреи. Било е време на страх, на унижения и гонения. У нас политици, общественици, интелектуалци и обикновени граждани заедно написват една от най-светлите страници в историята ни. Тук, в Пловдив, митрополит Кирил застава пред влаковете и казва: "Ако ги вземете, ще тръгна с тях или ще легна на линията.“ Тази история не бива да се забравя.

Доколкото знам, Вие имате издадена книга "Евреите на Пловдив" и по-точно за живота им от 1900 до 1949 година. Какво можете да ни разкажете, как са живеели евреите в Пловдив през този период?

Въпросът е доста обширен. Тази книга има своя предистория. Предисторията на книгата включва работата ни по време на тази изложба, свързана със 70 години от спасяването на пловдивските евреи, антиеврейското законодателство и изобщо годините от 1941 до 1944 година. Това са най-страшните години за тях. А може да се каже същото и за цялата пловдивска общественост, защото това е една общност от евреи, българи, арменци, турци, които живеят при едни и същи условия на взаимопомощ, солидарност между населението. Те се учат едни от други, те си помагат едни на други.