Т ози израз обикновено се използва в преносен смисъл. Яхвам метлата – сиреч толкова ми е писнало, че преставам тотално да се съобразявам и всеки миг ще се развилнея…

Не, това всъщност е старомодно – другата версия на този израз е „яхвам турбопрахосмукачката”. Хем съвременно, хем по-мощно, хем и по-сигурно… Или „яхвай метлата и чупката” (към гаджето или съпругата).

Някои имат особено отношение към метлите и смятат за недостойно да ги докосват. Други, напротив, се забавляват с тях.

Точно преди 13 години беше писък на модата фенове на Хари Потър да се снимат, сякаш летят с метли. Модата тръгна от Япония и се пренесе в Европа и САЩ. Трябваше само да се намери подходяща метла и да се скокне във въздуха с нея. Разбира се, това си е групово забавление, защото отсреща трябва да има някой, който да щракне момента. А най-шик беше, когато двама се опитат едновременно да яхнат метлата, с риск да се контузят вкупом. Днес това е остарял тренд и метлата си върши работата по предназначение. Но не пречи да си спомним кое как, защото модата се върти.

Въпросът е защо метла наистина, а не лопата, гребло или мотика? Откъде идва идеята за магическите свойства на тази толкова обикновена вещ?