/или кратка ретроспекция на провала/ Първо дойдоха гражданите от Държавна сигурност, после техните дечица и внуци, на които бяха връчени червени куфарчета да правят мангизи и да организират съпротива срещу демокрацията.
Ние скачахме радостни на площада.
После дойдоха мутрите, които усетиха безвластието и, докато се стреляха помежду си, ни задължаваха да купуваме тяхната Кока-Кола от техния камион.
Ние се оглеждахме дали в съседното мазенце не можем да направим един плод-зеленчук.
После дойде мутрокрацията – охрани, синджири, страшни погледи, млади гаджета – актриси и моделки, които да помогнат на комунистите и техните издънки да се оправят в системата „на входа и на изхода“. Сглобката (като всички сглобки) беше успешна.
Ние се борехме да наемем мазенцето, за да правим нещо.
После дойдоха кинтите – за интеграция и срещу интеграция, за пазарна икономика, за демократично управление, проекти, кинти, проекто-кинти – и се роди проектната икономика. Много работа се свърши там за кратко време.
Ние наехме магазинчето и ходехме в пет сутринта на зеленчуковата борса. Не вървеше много.





