Дали ще тръгнем към голямата промяна нея зависи само от нас Прагматизмът е течение във философията, датиращо от втората половина на XIX век. Но когато става дума за световни политици и държавници, прочитът е далеч по-сложен, отколкото за водещите философи. Защо? Защото едно е да градиш стратегия, а друго е да я аргументираш като успешна, а после сам да я моделираш и осигуриш изпълнението.
Такъв и тежък е случаят като Горбачов. Виждаш една мечта на лениновата аргументация, проследяваш я в детайл и поставяш знаковия елемент. Този елементарен комунизъм ни води към една друга затворена промяна! Ако не променим пътят към „Аз“-ът на всеки от нас не можем да стигнем до това съвършенство, за което Ленин мечтае за другата държава- Русия.
Детайла към търсенето на другата държава започва в средата на 1985г. и той беше толкова сложен, толкова невъзможен, че трудно се възприемаше и оценяваше личностния характер, а култът към личността- беше парадоксален.
И до ден днешен как се получи появяването на Горбачов в елита на Съветския съюз и допускането му до върха бе единствената ни надежда за общия ни успех. Силата на този прагматичен човек бе фрапиращо забелязана и оценена най-вече от всички, както и от врага. А той, и врагът, осмисли потенциала за утрешния ден на света и допусна ефекта на новия комунистически лидер.
