Има една особена тишина, която не настъпва, когато ни забранят да говорим, а когато сами престанем да вярваме, че някой ще ни чуе.
Тя не се появява внезапно. Натрупва се с години. След неизпълнени обещания, след разочарования, след поредния политически скандал, след усещането, че решенията се вземат някъде далеч от обикновения човек. И постепенно се превръща в едно кратко, привидно безобидно изречение: „Няма смисъл да гласувам.“
Може ли българинът да загуби правото си на глас, ако години наред не гласува?
Мнозина са чували твърдението, че ако един гражданин пропусне няколко поредни избора, държавата може да му отнеме правото да гласува. Но вярно ли е това?
През 2016 г. в българското изборно законодателство действително е въведена разпоредба, според която гражданите, които без уважителни причини не са гласували в два поредни избора от един и същи вид, подлежат на заличаване от избирателните списъци за следващите избори.
Само година по-късно обаче, през 2017 г., Конституционният съд обявява тази разпоредба за противоконституционна.
Така законът защитава един основен демократичен принцип – правото на глас не може да бъде отнето като наказание за това, че гражданинът не го е упражнил.
Днес българинът може да е пропуснал пет, десет или повече избори и въпреки това да има пълното право да застане пред изборната урна.
