В България очевидно се появи нова дисциплина, в която държавното управление се стреми към рекорди. Не става дума за спортни постижения, икономически резултати или качество на публичните услуги, а за употребата на думи като "рекордно", "историческо" и "безпрецедентно". Ще ги чуете да се изричат многократно, от различни министри и други лица в управлението, сякаш някой ги е задължил да ги повтарят до втръсване.
Преди дни спортният министър Енчо Керязов гордо обяви, че бюджетът на ведомството му за 2027 година ще бъде рекорден – над 107 милиона евро. Малко след това колегата му Евтим Милошев представи "най-големия бюджет в историята" на Министерството на културата – над 307 милиона евро. Е, не думай! Нима при растящи цени, заплати и икономика трябва да очакваме бюджетите да стават все по-малки?
Въпросът е какво реално получаваме срещу тези пари. Как и за какво ще бъдат харчени. Колко нови спортни бази ще бъдат изградени? Колко повече деца ще спортуват? Ще се подобрят ли условията за треньорите? И колко от допълнителните средства действително ще стигнат до хората, вместо просто да покрият поскъпналата издръжка?





