– Проф. Михайлова, на 24 октомври навършихте 70 години. Кой от хората, които Ви се обадиха за рождения ден, Ви припомни история, която самата Вие вече бяхте забравили?
– Обадиха ми се не само роднини, приятели и колеги, но това направиха и съучениците ми от първи клас, което е много симпатично, тъй като всички ние навършваме 70 години и естествено си спомняме едно съвсем друго време от живота ни. Всички, които се обадиха или ми писаха, вместо спомени, ми пожелаваха хубави неща занапред.
– На 10 ноември 1989 г. сте на 33. Къде Ви завари новината за свалянето на Тодор Живков и кои бяха първите думи, които изрекохте, когато я чухте?
– Връщах се от командировка от София и преди разклона за Пазарджик съобщиха по радиото. Тя, промяната, витаеше във въздуха и се очакваше. Не си спомням думите, но си спомням, че вкъщи се събра цялата рода – всички много възбудени и радостни. Дойде и мой колега от адвокатската кантора и двамата отидохме в ресторанта на хотел "Тракия", което беше най-елитното заведение в града и демонстративно си поръчахме бутилка шампанско.
– Живков беше свален на партиен пленум. А кой беше Вашият личен 10 ноември – моментът, в който за първи път си позволихте да кажете или да направите публично нещо, за което дотогава се искаше смелост?
