Шофьор съм от 58 години – отначало с любителска, а след казармата и с професионална книжка. Чукам (и в момента правя това) на дърво, защото, освен трите акта за превишена скорост, които ги помня и още десетина фиша за толкова години, нямам досега катастрофа. Понякога, особено след последната страшна катастрофа на "Тракия", се питам защо у нас има всеки ден тежки катастрофи и толкова много хора умират по пътищата ни? Питам се и за това как при този мой дълъг шофьорски стаж и на мен досега не ми се случи нещо подобно? Ами, защото смятам, че карам разумно. Затова!

Някога и аз бях млад. Шофьорска книжка категория "В" взех точно на 18-тия ми рожден ден. И аз, като всички млади хора, бях без шофьорски стаж. Имах, разбира се, повишено самочувствие, типично за тази ми възраст, което от гледната точка на днешните ми години е било до голяма степен без покритие. И аз съм си позволявал да карам с по-висока от позволената скорост, и, питам се, какво от това? Ами нищо. Просто съм рискувал и печелел, може би, 5-10 минути време с бясното си каране, придвижвайки се от едно място до друго. В по-късни години съм си позволявал да карам и с над 140 км/ч., разбира се, че при хубаво време и сух асфалт. Усещал съм тръпката от това да не усещаш, че се движиш върху колела, а по-скоро летиш по някой прав участък на подбалканския, когато нямаше още магистрали, а след това и по магистралите.