Какви са тези заглавия? Това са някои първи страници на български вестници от времената на войните за национално обединение. Някои са с гръмко съдържание, други са по-аналитични, но като цяло отразяват духа на онази епоха. Тогава не е имало фейсбук, тикток, ютуб, телевизия и дори радио, така че вестниците и списанията са били огромна сила.
Когато учех в НГДЕК, дипломната ми работа по история беше на тема “България на Парижката мирна конференция 1919 г.”. Изключително тежка и мъчна тема, защото всъщност централният въпрос в нея е Ньойският договор. Годината беше 1988-а и в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” аз за първи път открих старата българска преса. Освен от мириса на старата хартия и шума от разлистването на тежките класьори с вестници бях буквално изумен от красивия патриотизъм, който се лееше от тези странички дори и след поражението в Голямата война.
Днес, когато поостарях, вече си давам сметка не само за възторжената и изглеждаща наивна патетика, но и за реките от кръв и пот, които надничат между тези редове.





