Дискотеката приключи. Пускаме лампите и ще метем. Докато си викате такси няколко съвета от един неполитик. Първо – играй умно! Или измисли играта, или играй с твои хора. Под „твои“ имам предвид наистина твои, а не такива, които са ти ги предложили. Това не са твои хора, а предложени. Прави разлика.

Не подкрепяй хора, които само чакат да се обградят със стари муцуни с тотално провален имидж. Пасивът, който се трупа по този начин, е голям и целият се стоварва не на техния, а на твоя гръб. Когато народът през половината от съзнателния си живот се е отвращавал от тези хора и сега те някак стройно ти се подредят в разни подкрепящи инициативни комитети и т.н., драгият избирател не отива да гласува, а отива да повръща. Никой не иска реновиране на някакво си БСП, бе. Не го ли разбрахте?

За следващите ще кажа само едно изречение: Понякога най-добрият избор не си ти. Помни само това и ще е достатъчно. Когато преди месец го казах доста от вас не ми повярвахте. Сега вече няма значение дали ми вярвате, защото стената е факт.