Вовеки веков съдбата на Слави Трифонов ще остане като знаме на бързата политическа катастрофа, за да знае всеки, който дръзне да увлича народа без да е подготвен, какво го чака.
Радев беше решил, че това на него няма да му се случи. Абсолютно непригоден за ефективна, особено пълна власт, той беше обречен от самото начало. И като президент не блестеше с нищо, но институцията е такава, че дава добри възможности човек да скрие дефицитите си – морални, интелектуални, експертни. Представителните функции, съчетани с ограничената ефективна власт, са перфектно убежище за големи заявки, неподплатени с нищо.
Много лесно е да обикаляш села и паланки, събори и фестивали, чествания и празници и да се къпеш в народната любов, дистанциран от носенето на отговорност и нейните негативи. Нямаш ангажимент да говориш с медии и да им позволяваш да ти задават въпроси. Можеш години наред просто да съобщаваш каквото имаш, пък да тълкуват както решат.
Радев започна самото си изкачване по политическата стълба на властта, повеждайки борба с виртуални врагове. Громенето на "олигархията" беше знаме, под което да събере хилядите недоволни българи, които прекрасно знаят, че държавата е овладяна. Той обаче нямаше никакво намерение да громи никого и да освобождава нищо. Веднъж на 20-30 години се случва да имаме управление с пълно мнозинство и Радев беше ясно, че ще пропилее този шанс.
