За това предупредиха високопоставени представители на Световната здравна организация (СЗО), цитирани от АФП. Според организацията все повече държави предприемат мерки срещу антимикробната резистентност, но напредъкът в превенцията, диагностиката и правилната употреба на антибиотици остава твърде бавен, за да бъдат изпълнени международните цели до 2030 г. Масовото използване на антибиотици в хуманната медицина, животновъдството и производството на храни обаче ускорява този процес, превръщайки антимикробната резистентност в една от водещите причини за смъртни случаи, свързани с инфекциозни заболявания в световен мащаб. „Антимикробната резистентност е широко разпространена и застрашава бъдещето на съвременната медицина“, заяви Жан-Пиер Ниемази, временно изпълняващ длъжността ръководител на отдела за антимикробна резистентност в СЗО. novinite.bg
Разпространението на антимикробната резистентност застрашава бъдещето на съвременната медицина въпреки постигнатия напредък в борбата с бактериите, устойчиви на лекарства. „За разлика от COVID-19, който беше много видим, инфекциите, устойчиви на лекарства, отнемат човешки животи от години, без да го забелязваме и без да вдигаме тревога така, както би трябвало“, подчерта той. Само през 2021 г. антимикробната резистентност е била пряка причина за смъртта на над един милион души, а с нея са били свързани още около 4,7 милиона смъртни случая, сочат данните на СЗО. Девет от десет държави имат планове, но малцина ги изпълняватПроучване на СЗО, проведено тази година в 183 държави, показва, че близо девет от всеки десет страни вече разполагат с национални планове за действие срещу антимикробната резистентност. offnews.bg





