Наближи ли мач на националния отбор по футбол, и мрежата започва да гърми. А след края на мача става страшно. Логично – нашите отново са загубили от държава, в която футболът не е толкова на почит. И доскоро такива сме ги биели с 3 гола разлика.
Реалността обаче сега е съвсем различна. Само този, който не е хванал т.нар. национален отбор, където са събрани наистина най-добрите ни играчи, не ни е победил.
Спомените за САЩ '94 ще си останат такива. Класирането за голям форум с всеки изминал цикъл изглежда все по-голям мираж. Та дори Фарьорските острови имат по-голям шанс да се класират на европейското след 2 г. от нашите.
От БФС ни увещават, че сме имали таланти. Един вид, няма да сме все на дъното. Но… През миналата седмица юношите ни до 19 г. не победиха Латвия. Завършихме 1:1 в предварителна квалификация за европейското първенство. Тоест сме силни колкото тях. Е, това ли е бъдещето?
Гордеем се с една победа на младежите до 21 г. над Португалия. Окей, успехът е факт. Там един играч струва 3 пъти колкото нашите. Но момчетата отново ще гледат поредния форум по телевизията. Трябва да се примирим, че победата над силен опонент ще е плод на епизодична проява, а не константа. И този триумф, ако се случи, не трябва да ни заблуждава. Защото и преди месец победихме Люксембург – отбор категорично от нашия калибър, но преди седмица паднахме 0:5 от Исландия в Пловдив.





