В статията „Актуални спорове и противопоставяния по някои важни въпроси на външната политика на България“ изразих мнение, че предвид предстоящите (тогава) президентски избори е важно „да се избегне развитието към крайни външнополитически позиции на отделните партии и кандидати, което би принизило още повече качеството на дискусиите и би намалило международния авторитет на страната.“

Към днешния ден, когато президентските избори в нашата страна вече са история, бих констатирал с голямо съжаление, че горното съображение не само се е оказало валидно, а е показало колко далече може да стигне покварената от компрадорско-идеологическа мотивация част от българския политически елит.

В добавка към горното: с едно-две малки изключения, външната политика на България беше неоснователно сведена до нейното отношение към войната в Украйна, колкото и важен да е този въпрос за нашите национална сигурност и интереси. Така в очите на вътрешни и чужди наблюдатели българската външна политика се очерта като предимно реактивна, бедна на идеи и ограничена по направления.