Арогантността и империята вървят ръка за ръка. Амбицията да се достигне отвъд границите е подтиквала лидерите да пренебрегнат жегата и да се издигнат към слънцето. Крез, цар на Лидия и най-богатият човек на своето време, станал прекалено самоуверен, когато оракулът в Делфи му казва, че ако обяви война на Персия, ще унищожи велика империя.
Както толкова много други, достигнали върха, той чул това, което искал да чуе, пресякъл река Халис и загубил всичко. Унищожената империя е неговата собствена, пише Том Тугендхат* в британския “Дейли Телеграф”.
През онзи студен февруари на 1945 г. Чърчил, Рузвелт и Сталин се срещнаха в един кримски дворец. Чърчил и американският президент изминаха хиляди мили, защото съветският лидер не желаеше да напусне съветска територия. Мястото беше ужасно, условията – оскъдни, а почти нищо не функционираше, но самото местоположение беше посланието. Червената армия стоеше на брега на река Одер, а нейният командир не се поддаваше на натиск.
В този отдалечен ъгъл на старата Руска империя не беше Третият райх, който беше унищожен; това се решаваше на бойните полета на север.
Рузвелт не пожела да се споразумее предварително за съвместен подход. Той не искаше Сталин да си помисли, че демократичните държави се обединяват срещу него, и да се оттегли точно в момента, когато САЩ смятаха, че трябва да разчитат на комунистите в борбата срещу Япония.





