Западните „реалисти“, които призовават Украйна да капитулира, просто не могат да се разделят с миналото В бившия Съветски съюз и неговите държави сателити почти всички са гледали "Ирония на съдбата" – романтична комедия от 1976 г., в която московски хирург се напива в обществена баня в навечерието на Нова година и в крайна сметка се озовава в самолет за Ленинград. Той казва на таксиметровия шофьор московския си адрес – "Трета улица на строителите" – и пристига пред идентичен жилищен блок, където ключът му отключва входната врата. Това пише за Foreign Policy грузинският репортер Ани Чхиквадзе.

"Светът, който филмът описва, някога е бил много по-голям от самата Русия. Можело е да пристигнеш в Киев, Тбилиси или Рига и да говориш на руски; да цитираш същите съветски филми; да се смееш на същите шеги; и да приемаш, че под всички знамена, езици и новопрокарани граници все още съществува някакво общо социално и културно пространство, което държи всичко заедно.

Когато Русия се зае да възстанови този свят със сила, някои от нейните носталгични опорни точки, които дотогава бяха ограничени до държавната телевизия, намериха широка подкрепа на Запад. Тъкър Карлсън, превърнал това в обичайна тема в предаванията си, убеждава аудиторията си, че Украйна е слаба, корумпирана и обречена. Кандис Оуенс пътува до Русия и се върна, заявявайки: "Те ни лъжат за Русия".