Будилникът звъни, а първата мисъл е за още половин час под завивките. По часовник нощта е била достатъчно дълга, но усещането е за недоспиване. Когато това се повтаря, има смисъл да разгледаме как минават тези осем часа, вместо просто да местим часа за лягане все по-рано.

Продължителността е само част от картината. Значение имат прекъсванията, режимът и условията в спалнята, а понякога умората има причина извън съня. Подходът е да потърсим повтарящия се проблем и да преценим коя промяна действително му отговаря.

Ако си легнем в 23 часа и станем в 7, разполагаме с осем часа за почивка. Времето за заспиване, четенето на съобщения и будуването посред нощ обаче влизат в същия интервал. Затова разликата между часа на лягане и часа на ставане може да създава подвеждащо впечатление.

И самата потребност от сън е индивидуална. Британската Национална здравна служба посочва средно седем до девет часа за възрастните. Това е ориентир, а не обещание, че точно осем часа ще бъдат достатъчни за всеки човек и във всяка ситуация.

Полезно е да различаваме трудно разсънване от умора, която продължава през целия ден. Запишете кога усещането отслабва и дали ви се доспива по време на обичайни занимания. Така описвате конкретно преживяване, вместо да свеждате всички сутрини до едно общо „не се наспивам“.