– Както го е написал Иван Гранитски – магията на патриархалната вселена.
– На градинското цвете, на люляка, на разцъфтялото плодно дърво, на току-що пожънатата нива, на цялата природа след отминалия дъжд…
– Магарето, разбира се. Магарето от Стария завет, за което се споменава редом с Авраам, Йосиф, Самсон, Мойсей… Магарето от Новия завет, с което Исус влиза в Йерусалим. Магарето в Древна Гърция и възхитата на Езоп от неговата надареност.
Магарето от Ренесанса, което Санчо Панса не дава за кон, а испанският философ Мигел де Унамуно пише: “Той никога не забравяше своя приятел и другар Сивчо, измъченото и благородно добиче, което го свързваше със земята…”
Магарето, което са яздили Хитър Петър, Настрадин Ходжа, Капитан Петко войвода. Магарето, което е символ на Демократическата партия в САЩ. Магарето от ранния български социализъм, увековечено от Георги Мишев в класиката “Матриархат”…
– В народната поезия е съставен “кодекс на момината хубост”, който включва “някои постоянни положения: тънки и извити вежди, черни очи, дълга коса, тънка снага, бяло-червено лице…” Девойката с руса коса се харчи добре, стига да не е синеока. Най-скъпо вървят чернооките – три хиляди, пъстрооките – две хиляди, синеоките – хиляда…
– Преди обед пиша. Следобед чета. Вечер слушам музика – класика, джаз, фолклор, гледам мачове… За да държа ума си буден и да осмислям пребиваването си на този свят.
