Постановката "Гняв" се играе с предупреждението, че не е подходяща за деца до 14 г.
Към печатната информация за постановката “Гняв” в Театъра на армията е добавено предупреждението, че тя не е подходяща за деца под 14 г. Аз пък мисля, че точно за тях е зрелището на насилие между младежи, разочаровани и уязвени от отношението на родителитe, учителите, връстниците си. Да театрализираш насилието, е нелека и неблагодарна задача. Особено ако реалността се окаже по-жестока от хорър сюжетите на Стивън Кинг. Всъщност неговият роман “Гняв”, който авторът 20 години след отпечатването му спира от преиздаване, след като е намерен под възглавницата на стрелец убиец в американско училище, е само отправна точка на тази постановка. Драматургичната основа е адаптирана за сцена от българката Елизабет Динкова, която живее в САЩ и режисира в по-малките театри извън мастодонтите.
Техните разкази очертават проблемите на цяло поколение – и на това през 70-те (когато е писан романът на Стивън Кинг и съответно персонажите са с чарлстон), и на сегашното. Те разкриват част от мотивите, заради които слушаме по новините за зверството на Младежкия хълм в Пловдив от група тийнейджъри или за наръганата безброй пъти с нож майка от 14-годишния ѝ син.





